Добри Харалампиев Зарафов, по-известен с псевдонима Добри Немиров, е роден на 3.02.1882 г. в гр. Тутракан. Непосредствено след раждането му, семейството се мести в Русе, където той израства и се формира като личност.

През 1898 г. във варненския вестник "Сила" е публикувано първото стихотворение на Добри Немиров - "Вазов отпреди и сега", а през 1904 г. в "Учителска мисъл" излизат разказите "На чист въздух" и "Декадент", писани в Русе и подписани с псевдонима Добри Немиров.

Влече го музиката и започва да свири на цигулка, изявява се като художник. Рисува карикатури на български интелектуалци и скици на героите си от романа "Братя".

След преместването на семейството в София през 1905 г. работи като библиотекар в Българското книжовно дружество. Добри Немиров е автор на над 20 произведения - романи, повести, пиеси. Най-известни са трилогията "Братя"(1927), "Първи бразди"(1929) и "През огъня"(1931), повестите "Когато бях малък" и "Бедният Лука"(1923).

През Първата световна война работи в редакциите на в. "Военни известия" и сп. "Отечество". Започва да пише разкази с военен сюжет, в които пресъздава ада на войната като очевидец на събитията, и които публикува в сборниците „Нови дни. Разкази из войната” (1916) и „Разкази на редника” (1917).

Последният роман на писателя "Напред! Странички от една епоха" е завършен през 1945 г., няколко дена преди смъртта му.

Добри Немиров развива и обществена дейност. Той е  една от основните фигури на Дома на изкуствата и печата в София, инициатор за развитието на тази структура в цялата страна и има важна роля за създаването през 1924 г. на русенския Дом на изкуствата и печата. Един от създателите на Съюза на българските писатели.

В годините след войната, когато Южна Добруджа преминава в румънски ръце, той работи за румънско-българското опознаване чрез средствата на културния обмен, посещава по-големите градове, изнася беседи, сказки, които имат за цел чрез "взаимно опознаване между румънския и българския народи... да се разчисти пътя към добро и светло".

Добри Немиров има награди от Министерството на просветата и СБП. През 1936 г. е удостоен с Кирило-Методиевска награда за цялостно творчество.

Умира на 30 септември 1945 г. в София.