С понятието „старопечатни“ се обозначават всички възрожденски книги, издадени в периода 1806 – 1878 г.

            Старопечатният фонд на Регионална  библиотека „Любен Каравелов“ е създаден през 1957 г. Дотогава старопечатни книги са се съхранявали в общия фонд на библиотеката. Основно ядро в обособяването на този специален фонд става безценното дарение през 1977 г. на покойния виден русенски книжар – Никола Даков, включващо  257 книги и периодични издания. Освен него, като дарители трябва да бъдат споменати и М. Халваджиев, Д. Тодорова и д-р Маслинков. Старопечатни книги са били набавяни и по линията на книгообмен с библиотеката на Рилския манастир, библиотеката към Русенската митрополия и др. в страната. Фондът наброява над 1000  книги и периодични издания и представлява една трета от всички регистрирани  старопечатни издания в България.

            Много от книгите имат общонационално значение. Една от тях е първата българска книга, отпечатана на новобългарски език – „Кириакодромион“, или „Неделник“ на Софроний Врачански, издадена през 1806 г. в Римник – Румъния. Съдържа сборник с поучителни слова, предназначени за неделните църковни служби, откъдето идва и наименованието  й. Библиотеката притежава общо 6 екземпляра, издадени през различни години, но най-ценен остава екземплярът с печат на Русчушкото училище и със запазен предтитулен лист с имената на своите 26 спомоществователи, подпомогнали издаването на първата българска книга с две хиляди гроша.

Много ценно е първото издание на прочутия „Рибен буквар“ на д-р П. Берон от 1824 година, издаден в Брашов. Неговото оригинално название е „Буквар с различни поучения (рибен)“, като във второто и третото издание от 1841 г. и 1847 г., отпечатани в Букурещ, името е вече „Буквар болгарски (рибен)“, също притежание на колекцията.

Един от най-ярките дейци в епохата на Българското просвещение, Неофит Бозвели, публикува през 1835 год. в Крагуевац съставеното с помощта на свищовския му колега и виден възрожденски просветител Емануил Васкидович „Славеноболгарское детеводство“ – най-забележителното след „Рибния буквар“ учебно помагало през Възраждането. Това е пространна учебна енциклопедия в шест части, съдържаща цялото необходимо знание за тогавашното българско училище – буквар, граматика, аритметика, география, писмовник.

С активното си присъствие в книжовния и просветен живот през Възраждането Сава Радулов се нарежда сред най-ярките дейци на българската просвета. В Старопечатния фонд се съхраняват „Стихийни уроци по землеописание“ и издадения през 1859 г. „Българский буквар. Наряден на нов и най-лек начин от С. Радулова“.

Много редки и уникални са книгите „Кратко изследване на българската древност“ от Г. Кръстевич, издадена през 1858 г. в Цариград, както и „Сънят на пресветая Богородица“ от 1859 г., отпечатана също в Цариград в печатницата на Димитър Паничков. Според националните библиографски източници книгата не се притежава от нито една друга библиотека. Друга уникална книга, която не притежава и Националната библиотека „Кирил и Методий“ е комедията „Дворянски вибори“, превод от руски език, издадена през 1843 г. в Кишинев. Тук са и книгите „Царственик или История Болгарская“ на Христаки Павлович,един от най-известните преписи на „История славяноболгарская“ на П. Хилендарски, „Заветът на Васил Априлов“ от 1849 г., екземпляр от първата българска повест „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев от 1873 г.  Интерес представляват и „Веда Словена“ – сборник с български народни песни  на Стефан Веркович, издаден през 1874 г. в Белград, както и познатия на всички сборник с български народни песни на Братя Миладинови.

Достойно място в старопечатната сбирка заемат и книги като първият български учебник по химия от Димитър Енчев, съставен за нуждите на Русчушкото училище, издаден през 1871 г., първият български учебник по земеделие. Друга ярка личност на Българското просвещение, с огромен принос в създаването на учебната книжнина, е Найден Геров. През 1849 г., по френски и руски образци, създава първия учебник по физика – „Извод от физика“. Той въвежда четиридесет физически термина в българския език, като с това поставя началото на нашата физическа терминология. Част от предложените от него термини се използват и до днес. Своето достойно място в развитието на „школската“ книжнина заемат и Партений Зографски с „Кратка славенска граматика“, издадена през 1859 г. в Цариград и Филип Велев с „Граматика гръко-българска. Съставена и първо издадена за в полза на народните български училища“, отпечатана също в Цариград през 1860 г.

В изключително богатото книжовно наследство на Петко Р. Славейков не може да не се отбележи и неговото „Букварче“, издадено през 1860 г. в Цариград. С него е свързан любопитен факт от историята на Русе. Когато през 1865 г. е създадена Русенската църковна народна община, нейният председател Нил Изворов пише писмо до Славейков с молба да му бъдат изпратени 1000 бр. за русенските училища. Библиотека „Любен Каравелов“ притежава два екземпляра, благодарение на даренията на Никола Даков и д-р Л. Маслинков.

Името на Христо Г. Данов, освен като издател, основоположник на организираното книгоиздаване в България, се свързва и с неговата обширна дейност като оригинален автор. През 1862 г. в Пловдив излиза „Буквар или взаимоучителни таблици“, който претърпява пет издания.

Гордост за  библиотеката  безспорно е и притежанието на фототипното издание на една от първите печатни географски карти на България, озаглавена „Карта на сегашная Болгария, Тракия и Македония и на прилежащите земи“ в четири листа и приблизителна мярка 1: 1 000 000 с посвещение „В полза на новосоставлянето в Русчук славяно българско училище“, отпечатана от родолюбивия русенски търговец Александър х. Руссет през 1843 г. в Страсбург., с финансовото съдействие на неговия баща Димитър х. Руссет. До 1860 г. картата е единственото помагало от този род в училищата по българските земи.

В Старопечатния фонд се съхраняват и оригинални броеве от първото българско списание „Любословие“, издадено през 1844 г. в Смирна, както и броеве от първия български вестник „Български орел“, издаден през 1846 г., оригинални и фототипни издания на Ботевите и Каравелови вестници, течения на „Периодическо списание“, издание на Българското книжовно дружество в Браила.

Уникална е и колекцията от книги на чужди езици, издадени до 1900 г., обозначени като „Редки и ценни“. Най-старата, притежавана от нас е „Евангелион“ от 1690 г. Интересна е нейната съдба – подарена е от внучката на ген. Кутузов и съпруга на граф Игнатиев на храма в русенското с. Мечка, в памет на загиналите руски войници в боевете по време на Руско-турската война. Тук са и книги на гръцки, турски, френски и немски език.