През м. април 1928 г. в село Щръклево, Русенско започва да излиза в. „Светлоструй“ – орган на щръклевското Народно читалище „Възраждане“. Благодарение на умелата редакторска работа на създателя и вдъхновителя на вестника Димитър Добрев и на всеотдайността му на идеята литературата да стигне до народа, „Светлоструй“ прераства в най-голям и значим литературен вестник в провинцията между двете световни войни.

В първия брой Димитър Добрев набелязва насоките на „Ежемесечния лист „Светлоструй“, който „ще се движи в рамките на една планомерна и всеобща просветителска дейност в областта на читалищното дело, въздържателната идея, стопанството и приложните знания. Ведно с това „Светлоструй“ ще отдели почетно място в своите колони за литература. Също така отворени са колоните за обсъждане на важни и наболели въпроси от всякакъв обществен характер, като необходимо условие ще се гледа написаното да е в сбита форма.“ Постепенно, наред със статиите за дейността на читалището, се разкриват рубриките „Въздържателно дело“, „Читалищни вести“, „Здравна просвета“, Народно стопанство“ и др.

За да стане търсен и привлекателен за всички слоеве от народа, Димитър Добрев обръща внимание и на графичното оформление – рисувана заглавка от русенския художник Асен Балкански (от бр. 4, 1928 г.), постоянни места за рубриките, тематични страници.

Първоначално във вестника публикуват предимно местни автори. Постепенно се разширява кръга на сътрудниците чрез непрекъсната обемна кореспонденция, предимно с млади, начеващи писатели, с които Димитър Добрев поддържа връзка.  Младите писатели от провинцията намират своята вдъхновена трибуна, а в лицето на редактора – верен приятел и защитник. Във вестника публикуват десетки нови имена, които ще оставят трайна диря в историята на литературата – Елисавета Багряна, Емануил Попдимитров, Йосиф Петров, Змей Горянин, Петър Динеков, Стилиян Чилингиров, Владимир Полянов, Никола Ракитин,  Антон Страшимиров, Николай Райнов, Иван Богданов, Николай Хрелков, Мария Грубешлиева, Стоян Ц. Даскалов, Фани Попова-Мутафова, Георги Стаматов, Емил Манов, Богомил Райнов, Александър Геров и др. За десет години от скромно селско издание „Светлоструй“ израства като най-големия, най-добре списвания и най-широко разпространявания месечник у нас.

През 1936 г. Димитър Добрев е принуден, по политически причини, да се премести в София, където в следващите две години продължава да издава в. „Светлоструй“, като орган на Народно читалище „Възраждане“ – с. Щръклево, изменяйки формата и периодичността му и привличайки за сътрудници предимно софийски автори.

На 10 април 1941 г. излиза последният брой – вестникът е спрян по политически причини.

За своите 13 години на излизане вестникът е предмет на обсъждане, критики, възторзи, желание за сътрудничество. Но той остава, както го нарича проф. Асен Златаров: „селско огнище за свяст, вяра в доброто и човека“ и от скромно, селско издание, израства като най-големия, най-добре списвания и най-широко разпространявания месечник у нас и единствения по рода си в Европа.

След 9.ІХ.1944 г. Димитър Добрев прави опит да възобнови „Светлоструй“, но вестникът не е разрешен от тогавашното Министерство на пропагандата. Едва през 80-те години на ХХ век в Русе започва да излиза литературна притурка „Светлоструй“ към в. „Дунавска правда“ и алманахът „Светлоструй“, издание на Русенското дружество на писателите, за което съществен дял има Димитър Добрев.

ЛИТЕРАТУРА:

Джурова, Галина. Димитър Добрев, редакторът на единствения литературен селски вестник в Европа. // Джурова, Галина. Какво не знаем за миналото на Русе. Русе, 2007, с. 111-116.

Тачев, Веселин. Явлението „Светлоструй“. // Светлоструй : Докум. сб. 1928 – 1941. Русе, 1991, с. 5-34.